Какво представлява аспартамът?
Полемиките около този въпрос все още са обект на разгорещени „За” и „Против”. Вече са минали повече от 30 години от откриването на популярния изкуствен подсладител през 1965 г., но въпреки това – споровете продължават и днес.
Въпреки доказателствата, че аспартамът е вреден и дори – смъртоносен, той все пак успя да превземе големия пазар. Нискокалоричният подсладител, известен още като N.Sweet, Equal, E 951 и Spoonful, се влага в повече от 6 000 хранителни продукти и напитки.
Повечето хора все още се заблуждават, че аспартамът е една добра алтернатива на захарта, която ако наистина беше толкова вредна, нямаше свободно да се разпространява в над 100 държави по света.
Истината за аспартама е повече от зловеща, но интересите, които стоят зад разпространението му са по-големи, отколкото можете да си представите.
В организма аспартамът се преобразува във формалдехид – вещество, което причинява рак. Аспартамът се хидролизира в стомашно-чревния тракт на метанол, фенилаланин и аспарагинова киселина. Незаменимата аминокиселина фенилаланин е опасна предимно за хората, родени с малформацията фенилкетонурия. Във високи количества обаче, фенилаланинът може да е токсичен, особено за бременни жени, сочат проучвания.
Свободният метанол може да бъде много токсичен. Той първо се превръща във формалдехид, а след това и след консумация – в мравчена киселина. За разлика от метанола, съдържащ се в алкохолните напитки и различните плодове и зеленчуци, метанолът в състава на аспартама не е „придружен” от етанол, който пък от своя страна неутрализира и защитава от метанола. Метанолът причинява непоправими щети на ДНК и може да доведе до лимфом, левкимия и други форми на рак.
Аспартамът предизвиква затлъстяване и метаболитен синдром. Обикновено, изкуствените подсладители се възприемат като безопасна алтернатива на захарта. Това обаче е една голяма заблуда. Изкуствените подсладители са в основата на затлъстяването, излишните килограми и развитието на метаболитни заболявания, включително диабет. Те въздействат негативно върху естественото производство на хромони в тялото, което пък от своя страна отключва апетита и желанието за сладки храни.
Прекомерната консумация на храни, съдържащи аспартам носи сериозни рискове за здравето на мозъка, категорични са много проучвания. Редовният им прием може да предизвика агресивно поведение, хиперактивност, отслабване на паметта и концентрацията, мозъчна мъгла и др.
Това не е всичко. С времето системната консумация на аспартам може да отключи алергични реакции и астма, безсъние, обикновено главоболие и мигрена, силна умора, нарушения в говора, замаяност и др.
Шокиращ е фактът, че аспартамът се съдържа в голяма част от диетичните храни и напитки, въпреки че консумацията му се свързва с повече от 90 болестни състояния. Има сведения, че дългосрочната консумация на продукти, съдържащи аспартам може да допринесе за отключване на сериозни заболявания, включително болест на Алцхаймер, епилепсия и др.
Нискокалоричният изкуствен подсладител присъства в над 6000 храни и напитки, и се предлага в повече от 100 страни по света. Четете внимателно етикетите и максимално избягвайте продукти с аспартам!
